портрети, които са мъже...
 
затискат ми очите

птиците в гнезда спят ли зимен сън
как мирише домашна котка
някои момчета разравят ли миналото без да знаят

неделите понякога се събуждат със сенки от рози по пердетата
на босо
понякога имат болки в корема от прекалености

видях много хубави камъчета 
в краката си
които слънцето беше позлатило

излях малко топла светлина в стаята
заобиколих крушката с оранжева хартия
и по краищата я подвих навън като рокля

дните, в които не продумваш въобще
само на продавачите казваш нещо
но те дори и не чуват...

на цвят са тъжни малко
а на глед са болни и имат вкус на нещо
което скоро време ще загорчи

ето как ги подреждам, заради цветовете им, заради дъхавостта и формата
излиза, че трябва съвсем малко да захванеш от едната страна, за да се получи точно през средата
после оказва се, че трябва да запушваш всички пролуки или поне да стъмва...

подплаших се, че не харесвам стихове
клекнала до рафтовете разплитах десетки корици
и имената на поетите пипах с пръсти

някой събаря мишките от покрива на гардероба.
търкалят се по рафтовете до негативи
по-шест и вдишваме заедно зрънцата карамфил, посипани в догорял свещник.

Люлее стол и шал заплита
на мрачни струйки дим отлита
стърчи на тънко сухожилие